Менопаузата представлява дванадесетте последователни месеца, в които нямате цикъл. Засяга всички жени, които имат действащи яйчници. Прието е да се счита (САЩ, Великобритания, Австралия), че средната възраст за настъпване на менопаузата е 51 години, но е напълно нормално да навлезете в нея между 45 и 55 години. Разбира се, всичко е индивидуално и при някои тя настъпва по-рано или по-късно. Перименопаузата е периода, предшестващ менопаузата (едногодишното отсъствие на цикъл), а постменопаузата е времето след менопаузата.
В менопауза ли съм?
Наистина е трудно да разберем дали сме влезли в менопауза, защото с годините цикълът ни може да е нередовен. Приема се, че сме в менопауза, ако нямаме цикъл 12 поредни месеца (една календарна година).
Какво се случва през менопаузата?
С напредване на възрастта (около 35-40 години) оставаме с все по-малко яйцеклетки в яйчниците и овулираме все по-рядко. За менопауза можем да говорим, когато овулацията и цикълът ни спрат.
Хормони и менопауза
Хормоните в нашето тяло са биологичноактивни вещества, които пращат сигнали чрез кръвния поток. Например, хормоните ни карат да ядем и да спим.
Трите главни хормона, които се променят с наближаване на менопаузата са естроген, прогестерон и тестостерон. Промяната в нивата на хормоните води до различни менопаузални симптоми.
Естроген
Когато става дума за естроген, най-правилно е да говорим за него в множествено число. Защото естрогените са семейство от три различни хормона – естрон (Е1), естрадиол (Е2) и естриол (Е3). Нивата им се колебаят през целия ни живот заради менструален цикъл, бременност и по-късно менопауза. Ниските стойности на естроген, характерни за менопаузата се свързват със заболявания като остеопороза, сърдечносъдови болести, Алцхаймер, депресия.
Естрадиолът е основният хормон при пременопаузални (в репродуктивна възраст) жени, които не са бременни. Той поддържа лигавицата на матката и задейства овулацията. Синтезира се във фоликулните клетки в яйчниците. Когато споменаваме естрогена, най-често говорим за естрадиола.
През бременността драстично се повишава естриолът, който играе важна роля в поддръжката на плацентата. Освен в яйчниците, той се произвежда от плацентата, от черния дроб и други периферни тъкани. Той е слаб, по-малко биологичноактивен естроген.
През менопаузата доминира естронът. Той също се счита за слаб естроген, защото е пет пъти по-малко потентен от естрадиола. При постменопаузата естронът е доминиращия естроген, тъй като вече няма яйчникови фоликули, които да произвеждат естрадиол. Естронът се произвежда основно от мастна тъкан, където си и остава, въпреки че има известно производство и от други тъкани. Това го отличава от естрадиола, който достига до целия организъм.
Съществува (все още недоказана) теория, която предполага, че натрупването на мастна тъкан по време на менопаузата е опит на телата ни да компенсират загубата на естрадиол, използвайки мастната тъкан, чрез която повишават нивата на естрон.
Прогестерон
Този хормон се синтезира в надбъбречните жлези, половите жлези, мозъка и, по време на бременност, в плацентата. Хормонът подготвя лигавицата на матката за приемане на зародиша и контролира нормалното протичане на бременността. Нивата му рязко намаляват с наближаването на последната менструация и навлизането в менопауза.
Прогестеронът е отговорен за нивата на мукуса (слузта) в маточната шийка, киселинността във вагината, млечните клетки в гърдите и други. Той влияе и на настроението.
Дефицитът на прогестерон може да доведе до редица оплаквания като главоболие, болки в гърдите, безсъние, често уриниране, изнервеност, повишаване на кръвното налягане, понижаване на либидото. Може да се стигне до остеопороза и автоимунни заболявания.
По-високите нива на естроген и прогестерон при младите жени ги предпазват от много хронични болести като ракови и кардио заболявания. С напредване на възрастта и намаляване нивата на тези хормони рискът от подобни заболявания рязко се увеличава. Например, през менопаузата (особено в постменопаузата) загубата на естроген кара „добрият“ холестерол (HDL) да губи силите си да защитава организма и покачва нивата на „лошия“ холестерол (LDL).
Тестостерон
По-голямата част от този хормон се произвежда от яйчниците ни, а останалата – в надбъбречната ни жлеза.
Може би си мислите, че тестостеронът е мъжки хормон? Да, така е прието. Всъщност, ние произвеждаме далеч по-малко тестостерон от мъжете, но чувствителността ни към този хормон е много по-голяма. От него зависят сексуалното ни желание, емоционалното здраве, поддържането и развитието на мускулната маса и сила, правилната минерализация на костите.
С възрастта тестостеронът ни постепенно намалява. Нивата му при някои жени могат да се понижат наполовина в периода между 20 и 40 години.
Тази страница е създадена като информативна и образователна и няма претенциите да даде специфичен медицински съвет или да отменя съвет, даден от лекар.
