Напредването на възрастта и менопаузата обикновено отслабват мускулатурата на тазовото ни дъно. Тази мускулатура ни помага да задържаме урината. Пикочният ни мехур през менопаузата е по-малко еластичен, т.е. не можем да задържаме/“стискаме“ количството урина, което сме задържали преди. Тези промени водят до уринарни симптоми като:
- нуждата да уринираме по-често с усещането, че „малката ни нужда“ е спешна;
- болка или парене по време на уриниране;
- уринираме по-често от обикновено, включително през нощта;
- кръв в урината;
- уринарна инконтиненция (неволно изпускане на урина), особено при кашляне, кихане или смях;
- повтарящи се инфекции на пикочните пътища поради липса на естроген, влияещ на пикочния мехур и уретра и промени в уретрата.
За разлика от симптомите като горещи вълни например, които изчезват с течение на времето, проблемите с пикочния мехур, вагината и вулвата могат да са постоянни и дори могат да се влошат. За щастие, лечение на тези проблеми има и то е много ефективно.
Повишената физическа активност, спирането или поне намаляването на тютюнопушенето и редовната сексуална активност могат да помогнат за облекчаване на тези симптоми.
